МЕТОДИ И ТЕХНИКИ ЗА ТВОРЧЕСКО ОБОБЩАВАНЕ НА ИДЕИ

МЕТОДИ И ТЕХНИКИ

ЗА ТВОРЧЕСКО ОБОБЩАВАНЕ НА ИДЕИ

Разработка: Християна Христова и Йоана Енева

МОЗЪЧНА АТАКА - БРЕЙНСТОРМИНГ

                    Това  е  един  от  най-популярните  методи  за  намиране  на  решение,  чрез  безкритично представяне на различни мнения – метод за “генериране на идеи”. Като техника мозъчната атака може да се използва за бързо провокиране на асоциации по дадена тема за кратко време – от 1 до 5 минути.  Преподавателят  записва  асоциациите  на  дъската  или  на  флипчарт.  След  това думите-асоциации могат да бъдат използвани за различни цели: за обобщаване мнението на групата;  като  опорни  думи  за  написване  или  устно  създаване  на  съчинение, за изработване на мрежа от понятия; за  изработване 

на  мозъчни  карти. Важно е наистина думите да се използват - мозъчна атака заради самата мозъчна атака е безполезна.

            Като метод мозъчната атака може да отнеме цял час или дори повече време. Всеки има право да развие своята идея, независимо от това колко странна или неприемлива изглежда тя на останалите. Никой няма право да прекъсва говорещия, да го репликира или критикува. След като се представят различните индивидуални мнения може да се потърси приемливото за всички решение, чрез сравняване на различните мнения. Но това може да се отложи за следващото упражнение. През това време различните идеи “ще отлежат” и ще бъдат осмислени по-обективно.

            Методически стъпки:

•  предварително се обмисля въпросът (проблемът), по който ще се прави мозъчна атака;
• подготвят се помощни материали – хартия, цветни химикалки;
• уточнява се времето за записване на идеите;
• поканват се отделни ученици да представят всяка идея;  
• коментират се (без да се критикуват) отделните идеи;
• групата, заедно с преподавателя, взима общо решение по обсъждания проблем.

            Методът развива умения за анализ и синтез, капацитет за учене и решаване на проблем, капацитет за практическо приложение на знанията, капацитет за професионално адаптиране в нови ситуации, самостоятелностт и работа в екип, капацитет за организиране на информация.

Методически грешки:

•  да се определя реда на изказващите се по време на мозъчната атака и да се изисква задължителна реакция (асоциирането е спонтанен процес!) ;
•  да се подменят асоциациите с обяснения от типа: “Защо мисля точно така?”;
• да се критикува, оспорва и иронизира чуждото мнение;
•  да се допуска конфликт на интереси при вземането на решение.

МОЗЪЧНИ КАРТИ – МАЙНД МЕПИНГ

            Мозъчната  карта  е  опростено  графично  изображение.  При  нея  се  съчетават  графични символи с текст, така че да се съхранят и отразят логическите връзки от текста и да се улесни разбирането и запаметяването на основните идеи. Тези  цели  се  постигат  чрез  предварителен  анализ  на  текста,  в  резултат  на  който  се открояват основните моменти и се избира подходящия модел  за  графично представяне. Могат да  бъдат  използвани  различни  визуални  изображения:  паяк-диаграми,  спрей-диаграми, стилизирани  художествени  образи (рибена  кост,  дърво,  животни,  растения,  мозъчен  път), линейни диаграми.

            Няма  правилни  или  неправилни  модели.  Изборът  зависи  от  съдържанието  на информацията, която трябва да се представи, както и от въображението и уменията на учениците за  творческо  представяне  на  текст  чрез  образи. Предмет  на  предварителна  дискусия  може  да бъде изборът на графичен образ и доколко той в пълнота отразява информацията (текста). 

Методически стъпки:

• преподавателят  избира  текст (от  учебното  помагало  или  от  друг  източник  на информация)  за  представяне  чрез  мозъчна  карта;  ако  е  необходимо  подготвя  предварително информационна листовка;
• формира групите;
• дава  кратка  информация  относно  различни  видове  мозъчни  карти (ако  е необходимо);
• дава точен инструктаж върху задачата: “Направете мозъчна карта на...”;
• уточнява времето за работа;
• учащите изпълняват задачата в подгрупите;
• всяка  подгрупа (чрез  говорител)  представя  и  аргументира  избрания  модел  на своята  мозъчна  карта; 
•  мозъчните  карти  се  поставят  на  видно  място (залепват  се  на стената или на дъската; захващат се с пинчета върху коркова дъска и пр.);
• преподавателят обобщава информацията.

     Методът изгражда умения за самостоятелност и работа в екип, за анализ и синтез, капацитет за учене и решаване на проблем, умения за управление на информация.

          Методически грешки:

• избор на неподходящ текст – прекалено голям или неструктуриран;
• възлагане на задачата без предварително информиране за възможните графични модели на мозъчни карти;
• недостатъчно време за работа;
• избирателно представяне на готови модели поради недостиг на време;
• неосигуряване 

РИСУВАНЕ НА ИДЕЯ

Всеки вижда света в различна перспектива. Методът провокира въображението и асоциациите на учениците по дадена тема (например: “Моята представа за маркетинг”). Макар че изисква доста време (20-30 мин.), той е подходящ за въвеждане в нова тема, за която учениците нямат достатъчно точна информация и/или имат малък житейски опит.  Основание  за  използване  на  този  метод  е  и  възможността  за  повишаване  на самочувствието  и  усещането  за  успех  у  учениците  въз  основа  на  сравнение  между   заложените идеи в тяхната рисунка и научното обяснение на явлението.

Методически стъпки:

• обучаващият избира тема;
• подготвя  необходимите  помощни  материали  - листове  за  флипчарт, химикалки, маркери или пастели, цветни моливи;
• задава темата за рисуване, без никакви допълнителни указания;
• определя време за изпълнение на задачата; формира подгрупите;
• учащите работят в групи;
• всяка група представя чрез говорител основните идеи в рисунката си;
• учащите коментират и задават въпроси към всяка рисунка;
• преподавателят прави обобщение.  

Практически съвети:

• Преподавателят не трябва да се намесва  в работата на подгрупите със свои идеи.
• В  някои  случаи  е  добре  преподавателят  да  подготви  предварително  листовка  с научната обосновка на проблема, по който са  рисували учащите. 
• Добре  е  рисунките  да  останат  окачени  на  видимо  от всички място за определен период от време. След научното изясняване на проблема в едно или повече последващи занятия и по предложение на преподавателя учениците могат да се върнат отново към своите рисунки и да направят промени – да добавят елементи, да променят графичните изображения.

Методическа грешка:

• Подробен  коментар  от  преподавателя,  който  предпоставя  избора  на  учениците какво да рисуват.

ЛИТЕРАТУРА

1.      Adam Sicinski - The Complete Guide on How to Mind Map for Beginners

2.      Mind Tools – Brainstorming

3.      Галина Лечева – Синергични методи